„Защо Рим? Защото съм ходил там двайсет пъти, защото съм живял там три години, защото сто пъти съм виждал как слънцето залязва зад базиликата Свети Петър. Защото в Рим небето е с цвета на всички Италии, а аз бих искал да преоткривам всяка една от тях. Защото Рим не е един град, той е три града, десет града. Има толкова градове Рим, колкото и хълмове, колкото брегове на Тибър; те са толкова много, колкото са и разказите на пътешествениците - от Монтен да Стендал и от Берлиоз до Жюлиен Гракх.“  

    Въодушевлението на Пиер-Жан Реми от Вечния гад не може да не те зарази. Писателят го познава така добре! Въпреки че днес той се намира по-често в Китай, италианската столица не престава да го обсебва. И ако Рим е множество градове, то сезонът, който охотно препоръчва Пиер-Жан Реми, е само един: „кратката есен, когато времето все още е меко, прохладно и не е започнало да вали.“  

    Нашият гид, който може да се похвали с това, че е отсядал във Вила Медичи, най-красивата къща в Рим, ни препоръчва няколко прекрасни места: „Ако средствата ви го позволяват, можете да отседнете съвсем близо до вила Медичи, в един хотел, който почти е узурпирал нейното име, но който все пак има и свое - Hotel Hassler. Или пък в Хотела на Англия, чудесно остарял и същевременно чудесно реставриран. Толкова писатели са отсядали в него, че когато престъпиш прага му, не може да не те обземе желанието да пишеш за Рим. Хотелът на Сената е по-скромен, но безкрайно очарователен.“  

    Въпросът какво трябва да се види в Рим кара Пиер-Жан Реми да онемее, но той бързо се съвзема, давайки множество примери и съвети и споделяйки множество открития: „В Рим трябва да се види всичко. Или пък трябва решително да избягвате известните туристически обекти, Ватикана, римските форуми, Колизеума и околностите му... Дори през есента там има много хора. Не толкова посещавана ще бъде вила Фарнезина, изрисувана от Рафаел, почти до брега на Тибър. Оттам се качвате до Сан Пиетро ин Монторио, където на Стендал му хрумва да опише живота си под името Анри Брюлар. Гледката към Рим е много красива, а т. нар Tempietto на Браманте, подслоняващо тихия двор, е невероятно. Или пък можете да се разходите из тибърския остров. Има една църква, една болница и два моста. Намирате се в Рим, но имате чувството, че сте в провинцията. Разбира се, ще видите пазара на Кампо дей Фиори, недалеч от двореца Фарнезе. Там, естествено, ще се натъкнете на много французи, но това е може би един от най-хубавите пазари в света. Ще се възползвате от случая да се съсредоточите върху двореца Спада, пред Смъртта на Дидона на Гуерчино или, по продължение на виа Монсерато, да се поровите при някой антиквар, при търговците на не толкова скъпи мебели, да откриете реставратори на каквото ви хрумне, в един почти народен Рим. От Римските хълмове най-красивият несъмнено е Авентин. Разходете се там към края на деня, малко преди да затворят монументите. Там, и то само за един бърз поглед, понеже да се влезе ще е много по-трудно, ще можете да надникнете през ключалката на тежката врата, зад която се крие стената на манастира на Рицарите на Малта: пак през ключалката, проследявайки кипарисовата алея, ще видите силуета на Свети Петър, в един безсмъртен момент. Но има още толкова лица на Рим, които все още са пренебрегвани. Така например, близо до пирамидата на Цестиус се намира старото английско гробище... Близо до Колизеума пък е църквата Santi Quattro Coronati... 

    Пиер-Жан Реми е неуморим, но знае и къде да предложи отдих на своите спътници: Добре, кафе или ресторант? „В Рим има повече от хиляда и три ресторанта. Всичко е въпрос на вкус, на обзавеждане... Ще се задоволим да споменем два или три, които са ни харесали. Прочутият „Да Луиджи“, претъпканият с туристи, но точно срещу площад Навона „Тре Скалини“; „Векиа Рома“, където ни заведоха наши приятели... Или най-просто, малката тераса на Чампини, отворена от пролетта до средата на есента, в подножието на вила Медичи, защото там сме закусвали толкова пъти, от най-обикновени макарони, през сиренето горгондзола и т.нар песто, до великолепните сладоледи, почти същите като тези в „Тре Скалини“. А и защото шефът и жена му са ни приятели.... 

по материали от http://www.slovo.bg