Времето на големите робски въстания, граждански размирици и големи завоевания на Римската империя вече са отминали. През II в. от. н. е. римската държава достига до своя най-голям разцвет. Това е времето известно като „златен век на Римската империя”. След като Октавиан Август заедно с Марк Антоний и Лепид разбиват войските на сената и по нататък Октавиан продължава да господства сам над Рим, ставайки първия римски император сериозните вътрешни противоречия в Империята са премахнати, следващите две столетия от славната история на Рим са времена на утвърждаване и развитие на Римската империя, на укрепване на стопанския живот, търговията и продължаване на успешните военни завоевания на Рим в Европа, Африка и Азия.

           През III в. от. н. е. обаче настъпват промени. Империята изпада в стопанска, обществена и политическа криза. Това е времето на Късната Римска империя. Тогава започват нашествията на чуждите, или както римляните ги наричали варварски народи. Рим бил принуден да преустанови завоевателните си походи и да премине в отбрана.
През третият век преди Христа римските императори успели частично да заздравят границите на империята. Това е времето, в което армията започнала сериозно да се намесва в политическия живот на Рим. Тя издигала свои представители за императори, известни в историята като т.н. „войнишки императори”. В края на III в. пр. н. е. император Диоклетиан успял да закрепи политическото положение , премахвайки окончателно старите републикански форми на управление, които до голяма степен били формални. Така Рим станал абсолютна и неограничена монархия. По този начин императорите от това време се опитвали да поддържат реда в огромната империя и да потушават с насилие борбата на робската класа срещу закона на робовладелците.

През тези смутни времена варварските племена започнали все по-често да нахлуват в пределите на империята. В края на IV в. германските племена готи нахлули на юг в Балканския полуостров и се доближили до Константинопол. В битката около сегашния Одрин те разбили римските легиони, като загинал дори самия император Валент. За няколко десетилетия готите извършили големи опустошения на Балканите. По-късно се преселили в Италия, като през 410 г. превзели и разграбили Рим!

Римската империя била нападната и от хуните, които нанесли тежки поражения на северните провинции. Така великия Рим постепенно започва да губи своето надмощие над Стария свят и да преминава в отбрана.

За последен път Рим остава като единна и цяла държава през в края на IV век при император Теодосий. След неговата смърт през 395 г. Римската империя била разделена на две – Източна и Западна, които никога повече не се обединили. През октомври 409 г. друго германско племе – това на вандалите се установява в земите на днешна Испания и малко по-късно основават в Римска Африка силна държава В 455 г. вандалите разграбват Рим и унищожават множество паметници на античната култура. През 476 г. германски войници свалили последния император на Западната Римска империя Ромул Августул и образували първата варварска държава на територията на Италия. Източната Римска империя продължила своето съществуване чак до XV век и е останала в историята като Византия.