Площад „Свети Петър” е разположен директно пред едноименната базилика във Ватикана. Пространството пред катедралата на „Св. Петър” е било проектирано наново от може би най-великия скулптор познат на човечеството Джанлоренцо Бернини в периода между 1656 до 1667 г. под ръководството на папа Александър VII. Площадът е така разположен и оформен, че да дава възможност на огромното количество поклонници дошли във Ватикана да могат лично да видят папата, който да им даде своята благословия от центъра на фасадата на църквата, или от прозореца на ватиканския дворец. Бернини работил десетилетие върху интериора на „Свети Петър”. В това отношение трябва да отбележим величието на колонадите обграждащи площада, декорирани в тоскански, дорийски архитектурен стил. Над всяка от колоните по протежение на площада се извисяват статуи, които са поредно доказателство за невероятното майсторство и талант на италианските гении на архитектурата и скулптурата от преди столетия...

В центъра на площад „Свети Петър” се издига обелиск, а от едната му страна се намира фонтанът на Карло Мадерно. От другата страна Бернини е изработил друг фонтан, който представлява един от главните акценти на съборното пространство пред базиликата. И цялото това пространство изглежда сякаш е „прегърнато” от величествените колонади, описващи кръг около площада на Ватикана. Входът на площада е с трапецовидна форма. В самия център на овала се издига египетски обелиск, изработен от червен гранит. Обелиска се извисява на 40 метра от основата до кръста, намиращ се на върха му. Той датира от 13-то столетие преди Хр., но е донесен в Рим от император Калигула по-късно, за да бъде централен стълб на онзи злощастен цирк построен от императорите Калигула и Нерон, известен като Цирка на Нерон, където за първи път жестоките римляни са организирали публични мъчения на християни за удоволствие на тълпите във Вечния град...Това се случило през 65 г. сл. Хр., а две години по-късно самия Свети Апостол Петър споделил мъченическата участ на ранните християни на тази арена. Обелискът бил преместен на сегашното му място през 1586 г. от архитекта Доменико Фонтана, по заповед на папа Сикст V. Изправянето на колосалния Ватикански обелиск насред площад „Св. Петър” е маркирано в историята на изкуството с гравюра от XVI век, на която е демонстрирано изпълнението на този сложен инженерен акт. Това единствения обелиск от римски времена до днес, който е останал изправен и през вековете не е рухнал. През Средните векове се предполага, че в позлатеното кълбо на върха на Ватиканския обелиск се е съхранявал праха на великия Юлий Цезар..По-късно Фонтана махнал позлатената топка от върха на обелиска, но намерил в нея единствено прах. Понастоящем металното кълбо се съхранява в музей в Рим.