Религия

Както и при другите древни народи религията на римляните била свързана с обожествяването на природата. Божествата на древен Рим покровителствали отделните родове и семейства. Още от предкласовото общество в Рим се почитала богинята Веста – пазителка на домашното огнище. В Рим на особена почит били мъртвите, за които се смятало, че се превръщат в добри духове, пазещи близките си. Много се почитали и божества, за които се вярвало, че закрилят скотовъдството и земеделието.

След V в. пр. н. е. римляните започнали да олицетворяват своите богове в човешки образи. Голямо влияние върху религиозните вярвания на римляните оказали религиите на етруските и древните гърци. Всъщност през републиканската епоха, римските богове съответствали на гръцките, с тази разлика, че били наречени с латински имена. Зевс бил Юпитер, Хера станала Юнона, Арес бил известен като Марс, а Атина сред римляните станала почитана като Минерва...

Римските жреци оказвали голямо влияние на обществения и държавния живот в древен Рим. Като цяло обаче ролята им била по-малка в сравнение с духовниците на Изтока. Жреците в Рим били и гадатели. Чрез различни обреди и жертвоприношения те се допитвали до боговете, преди да се предприемат важни обществени и държавни дела.

            Писменост и литература

Римляните започнали да използват писменост в края на царския период. Те заимствали и преработили знаците на етруското писмо и го приспособили към латинския език. С разрастването на Рим и завладяването на околните земи латинския език се разпространил в целия стар свят. Видно е днес колко много народи от целия свят използват латиницата.

Литературните занимания получили разпространение едва след III в. пр. н. е. Римляните от онези времена обичали лириката, сатирата и комедията. Първите произведения в проза на латински език се появили през II в. пр. н. е. Римската литература достигнала до своя разцвет в края на републиканската епоха и началото на империята. Времето на Октавиан Август било известно като „златен век на римската литература”.

Заедно с развитието на литературата в Рим се развил и театърът. Особено голяма популярност в античен Рим придобила комедията, тя съответно била предпочитана пред жанра на трагедията. Рим се прочул и с изкуството на своите оратори, най-известен, сред които станал Цицерон. В историята са запазени и много исторически хроники на римски историци, самите римляни почитали родовата си памет и се интересували от своите корени.

            Научни знания

Римляните отдавали по-голямо значение преди всичко на практическите занимания. От римляните сме наследили отделни практически ръководства, които имали приложение в ежедневието. Те представлявали напътствия за търговска аритметика, строителство и архитектура и други дейности. По-късно в Рим се появили трудове по естествена история, граматика и по други въпроси на латинския език. Голямо значение получили заниманията по география – най-големия римски географ бил Страбон.

През императорската епоха много напреднала медицината. В Рим било основано дори училище за подготовка на лекари. Подобни училища възникнали в Източните провинции, където традициите в медицината били по-стари.

По-малки били успехите в астрономията. По-слабо развитие в сравнение с древна Гърция получила и философията.

            Строителство и архитектура

Столетия наред римляните извършвали грандиозна строителна дейност. През VII в. пр. н. е. няколко малки селища около Рим се обединили в един град, укрепен с каменни стени. Тогава започнало и оформянето на централния граски площад – известният римски Форум. Постепенно в център на Рим се превърнал хълмът  Капитолий, където били построени храмове на най-почитаните божества. В началото на III в. пр. н. е. започнало строителство на по-големи и масивни къщи по гръцки образец, а към края на републиканския период в Рим се издигали и многоетажни сгради. В Рим много добре се развило планирането на строителството чрез изграждането на мрежа от улици, канали и други съоръжения. През имперската епоха изключително голямо развитие получило благоустрояването на градовете. Оформен бил своеобразен модел на римския град, който се прилагал в строителството и благоустройството и в останалите римски селища в провинцията. Рим и другите големи градски центрове в империята били създадени множество храмове на божества, дворци, театри, циркове, градини за разходка, обществени бани и най-различни други постройки, останките, на които днес ни удивляват. Рим се прочул с огромния амфитеатър, където се провеждали легендарните гладиаторски игри. Колизеумът бил с капацитет за повече от 50 000 зрители! Той е сравнително добре запазен днес и една от емблематичните атракции на Рим днес. Столицата на най-великата империя на Европа от Античността е известна и с великолепния храм на всички римски богове, нарече Пантеон.

Римляните останали в историята и с множеството пътища, които проправили в цялата империя, много, от които са запазени и до днес.

Най-съществените особености на римското строителство и архитектура могат да се видят от останките на затрупания от вулкана Везувий град  Помпей, трагедия, случила се през 79 г. пр. н. е.

            Изкуство

Изкуството в Рим също е оставило следи днес. Тук е мястото да се отбележи, че и до ден днешен великолепните римски скулптури, с които са били украсени центровете на Рим и големите римски градове впечатляват и днес човечеството със своето изящество и хармония. Първоначално се издигали статуи на боговете и древните римски герои. След IV в. пр. н. е. в Рим започнали да се издигат и статуи на почти всички по-важни длъжностни лица и на отделни граждани. От това време майсторите на скулпурата развили и таланта си на портретисти. След завладяването на Елада, римляните отнесли много гръцки скулптури в Рим и Италия. Те имали по-голяма художествена стойност от римските. Затова римляните започнали да правят техни копия, с които задоволявали личните си и обществени нужди.

Много силно се развило и друго изкуство свързано със строителството. Римските мозайки и стенописи служели за украса на дворци, обществени сгради и богати къщи. Картините пресъздавали най-чести епизоди от гръцката и римска митология, както и сцени от бита. Римската мозайка била с много богата светна украса. Голямо съвършенство римляните постигнали в областта на облицоването на стените с мрамор...

В крайна сметка културата на Рим променила цяла Европа. Латинския език се налага в целия Стар свят, заедно с гръцкия. Много народи приемат латинската писменост и дори променят езика си под въздействието на латинската култура и език. Културата и архитектурата на Рим, останалите изкуство се разпространяват сред провинциите на империята и допринасят за културното развитие на европейските народи...