Римската империя

Към I в. пр. н. е. Рим се превърнала в най-голямата дотогава държава в античния свят. Създадената обширна държава не можела повече да се управлява от старите държавни органи. Така постепенно Рим поел пътя към премахването на републиката и замяната и с нова форма на управление – тази на империята.

Скоро след като триумвиратът на Марк Антоний, Октавиан и Лепид престанал да съществува, Октавиан, който се оказал най хитър и силен измежду тримата станал единственият пълновластен господар на Рим. Той слага край на гражданските войни и противоречия в римската държава след смъртта на Гай Юлий Цезар и разпадането на триумвирата. Така официално първият римски император, който историята помни е Октавиан Август. Той създава императорската гвардия състояща се от 900 души, които били лична охрана на императора. Тя поддържала реда в столицата на империята.

В първите години от управлението си Октавиан започнал завоевателни войни по северните и североизточни граници на Рим. Римските легиони разбили племената по горното и средното течение на Дунав и образували от тези земи няколко провинции. Постепенно Октавиан наложил римската воля и над народите от Долнодунавския район, които в по-голямата си част били тракийски. Тогава се образувала и провинция Мизия, която включвала днешните земи на северна България и части от Сърбия. Най-ожесточена била войната на римляните с германските племена между поречията на Елба и Рейн. На това място била създадена провинция Германия. Независимо от това, че върховната власт в Рим след Октавиан Август вече била съсредоточена в ръцете на един монарх, или император, традициите на сената били силни и този орган на държавното управление продължил да съществува и да изпълнява някои от функциите си, поддържан от старата римска аристокрация.

Разрастване на Римската империя

Първоначално след смъртта на Октавиан в Рим избухнали вълнения и опити за възстановяване на републиката, но в крайна сметка войската, провинциалната аристокрация и плебса застанали на страната на империята и това дало възможност на монархията като форма на управление на римската държава да надделее и наложи през следващите векове. За два века Рим достига до своя военнополитически, обществен и културен разцвет като при управлението на Траян през II в. от новата ера Римската империя вече обхваща земите на днешните Испания, Португалия, Франция, Белгия, Британия, Швейцария, част от Германия, Австрия, Балканския полуостров, Мала Азия, Сирия, Ливан и Палестина, Йордания, Египет, Крайморските територии на Либия, Тунис, Алжир и Мароко. По-голямата част от земите населявани от германските племена на северозапад и тези на Месопотамия и Армения в Близкия изток били под зависимостта на римските императори...