Военно-политическа организация на Рим

Ранната римска държава била военна организация на привилегированата класа на патрициите. Начело на държавата стоял цар, наречен рекс. Римските царе били преди всичко военни предводители! С развитието на държавата те постепенно придобили и административна, съдебна и жреческа власт. Притокът в Рим на население от победените градове увеличавал властта на царете, тъй като те привличали новите жители във войската и събирали от тях данъци. С разширяването на властта на царете се появили и помощници, които се занимавали с различни въпроси от управлението.

Последните трима царе, управлявали Рим през VI в. пр. н. е. били от етруски произход. Предпоследния от тях, Сервий Тулий провел важни реформи. Той разделил населението на Рим (и патриции и плебеи) на 5 групи според притежаваното имущество. Най-богатите граждани заемали най-важното място във войската и обществения живот.

След като през 510 – 509 г. пр. н. е. римския цар Тарквиний Горди бил свален от власт, нов цар не бил избран. С това се сложил край на царския период, а римската държава се превърнала в република.

Важна роля в живота на държавата имал сенатът. Той се състоял от 300 патриций. Сенатът бил съвет на представителите на патрицианската родова аристокрация и по същество представлявал държавен царски съвет. Републиканския персда на Рим продължил до 27 г. пр. н. е., като през ранната република се оформило класовото робовладелско общество, такова, каквото днес го познаваме от историята. Рим завладял цяла Италия и се изградило републиканско държавно устройство. През късната република много голямо развитие достигнало робството. Робите се превръщат в единствен източник на производство на блага. Те заедно със земята стават основен източник на богатство и благоденствие за свободните римляни, най-вече патрициите...

Патриции и плебеи

С развитието на римската държава броят на плебеите непрекъснато се увеличавал. Жителите на подчинените от Рим градове се включвали в състава на римското население като плебеи. В началото на републиканската епоха те започнали борба срещу патрициите. Богатите граждани от плебейски произход се стремели да се изравнят с патрициите и да участват в управлението на държавата. Бедните плебеи искали да получат земя и граждански права.

Борбите между двете свободни класи на Рим започнали през 494 г. пр. н. е. Тогава плебеите напуснали Рим и принудили патрициите да направят някои отстъпки. Така например възникнала длъжността на народния трибун. Това били избирани единствено измежду плебеите представители, които защитавали интересите на плебейското съсловие от произволите на патрициите. Народните трибуни не участвали в сената, но имали правото да отменят някои негови решения, ако последните били насочени срещу плебеите.

Естествено най-важните длъжности в държавата Рим се заемали от най-заможните граждани. По-низшите длъжности се заемали от другите съсловия на римските граждани. Сенатът бил органа, който вземал най-важните решения отнасящи се до управлението на държавата. Този съвет решавал най-значимите въпроси на държавния, военния и религиозния живот. В рим се обособили три народни събрания, в които римските граждани заемали места според имуществените си възможности. Народните събрания избирали държавните длъжностни лица.