ГЛАДИАТОР

Робските въстания в Рим

 

Продължителните завоевателни войни увеличили броя на робите в Рим. Робите в Античния свят били основни производители на материални блага. Това се отнасяло в най-голяма степен за Рим. Борбата между онеправданите и техните господари намерила израз в избухването на няколко големи робски въстания. Войните за земи и роби, които Рим водил през цялата си история обогатили в различна степен отделните съсловия на римската господстваща класа. Това било причина борбата между свободните римляни да прераства в граждански войни.

Към II – I в. пр. н. е. противоречието между робовладелци и роби достигнала достигнало до своя връх. Робите давали израз на гнева си като демонстрирали незаинтересованост към труда във всеки удобен случай, в отсъствие на своите надзиратели, често бягали от своите господари. Бремето на робския труд и унижение било неимоверно. Така избухват и първите бунтове и въстания на роби срещу техните римски господари. За по-малко от век робите в Рим вдигнали три големи въстания. Първото от тях избухнало на остров Сицилия и продължило 6 години! То избухнало едновременно в два центъра, като обединението на силите на онеправданата класа било причина те да постигнат първоначален успех срещу римляните. Те дори си избрали свой цар и се опитали да изградят собствена държава, но не успели. Войските им били разити от римските легиони.  В края на II в. пр. н. е. на о. Сицилия избухнало второ голямо въстание, което също било потушено.

 

Спартак

 

През 74 г. пр. н. е. избухнало най-голямото въстание на робите в древен Рим. То започнало с бягството на няколко десетки гладиатори от гр. Капуа, които се укрепили на планината Везувий. Начело на въстаниците застанал легендарния Спартак. Той бил тракиец от племето меди, което живеело по средното течение на река Струма. Спартак притежавал качества на организатор и военен ръководител. За кратко време от въстаналите роби той изградил добре подготвена армия.

В началото на въстанието римските войски обградили въстаниците на Везувий. Спартак нападнал неочаквано римския отряд и напълно го унищожил. Вестта за успеха на свободните роби се разнесла из цяла Италия. Много избягали роби се присъединили към тях. Постепенно броят на въстаниците се увеличил до 100 000 души!

Спартак удържал още няколко победи над римските войски и се насочил на север към Алпите. В последствие той променил плановете си и се опитал да прехвърли войните си на о. Сицилия, но не успял. Сред въстаниците възникнали разногласия и една голяма част от тях се отделила от войските на Спартак, но много скоро била разбита.

През 71 г. пр. н. е. две големи римски армии се насочили от различни страни към армията на Спартак. Начело на легионите стояли талантливите пълководци Крас и Помпей. В тежка битка с по-многоброен и превъзхождащ ги противник въстаниците били разбити напълно. Основното сражение на Спартак било с Крас – той се опитал да изпревари съединяването на римските армии, но въпреки това не успял. По нататък остатъците от разбитата войска на гладиаторите били унищожени окончателно от Помпей. Според редица римски историци въстанието на Спартак и войните срещу Картаген и Анибал били най-тежките изпитания за Рим в сърцето на Италия. Подвига на смелия и благороден тракиец са описани във великолепната книга на Рафаело Джованьоли – „Спартак”.





{START_COUNTER}