Завладяването на Италия

Столетия наред римската държава водила непрестанни завоевателни войни срещу различни страни и народи. Чрез тези войни Рим заграбвал богатствата на другите народи и се снабдявал с роби. Войните превърнали Рим в най-силната и богата империя на Древността.

Завладяването на Италия от Рим започнало през раннорепубликанската епоха. В началото римляните подчинили съседните латински племена. По нататък войните на Рим били срещу етруските, които се съпротивлявали упорито дълго време, но в крайна сметка признали върховенството на Рим.

Най-тежки били войните на римляните в Южна Италия, където имало много гръцки колонии. Те повикали на помощ срещу Рим цар Пир, владетел на елинистическа държава в Западна Гърция. Първоначално Пир имал успех и в една от битките победил римляните, но загубил много от войниците си. В последствие римляните надделели и покорили Южна Италия.

Войни с Картаген

Картаген бил една от големите и силни държави преди новата ера в Средиземноморския свят. Той вузникнал на територията на Северна Африка като колония на финикийския град Тир и постепенно се превърнал в самостоятелна държава, която имала силен военен и търговски флот. Господството на Картаген се простирал над западната половина от Средиземноморието.

Конфликтът между Рим и Картаген започнал за Силилия. Първата Пуническа война (римляните наричали картагенците пуни) продължила с променлив успех около 20 години и завършила с победа за Рим. По време на тази война римляните за първи път започнали да строят военни кораби. Мирът между двете държави обаче не продължил дълго и скоро започнала втора война. Картагенският военачалник Анибал потеглил с войските си от днешна Испания (по онова време картагенска колония) с големи военни сили срещу Рим. Той използвал и бойни слонове, които всявали страх сред противниците му. Армията на Анибал преминала през земите на днешна Южна Франция и през Алпите навлязла изненадващо в Италия от север, откъдето не били очаквани. В първите битки срещу римляните картагенците на Анибал разбили воските на двамата римски консули и се насочили през етрурия на юг. При Тразименското езеро Анибал отново победил изпратените срещу него нови римски войски. Рим бил застрашен, а Картаген разпрострял властта си над почти цяла Италия. Решителната и последна голяма битка между двете велики държави се състояла при селцето Кана през 216 г. пр. н. е. , където Анибал нанесъл най-голямото военно поражение на Рим за цялата му хилядолетна история. При Кана загинали около 60 000 римски войници и техни италийски съюзници.

Анибал не получил необходимата подкрепа от управниците в Картаген и бил принуден да напусне Италия, без да е превзел Рим. Войната се пренесла на територията на Картаген. Тогава Анибал бил разбит от римляните за първи и последен път в живота си. В крайна сметка втората пуническа война завършила с още по-голямо поражение за Картаген.

Третата пуническа война била вече война между неравностойни противници. След приключването Рим превзел Картаген и превърнал територията му в своя провинция. След пуническите войни Рим станал пълен господар на всички територии около Западното Средиземноморие.

Завладяване на страните от Източното Средиземноморие

В началото на II век пр. н. е. Рим започнал да завладява земите на изток от Италия. След Втората пуническа война Рим водил няколко войни срещу Македония, която била съюзник на Анибал. Римляните успели да завладеят Македония и Гърция. На тези територии били образувани няколко римски провинции. Рим проникнал и в Предния Изток.

През I век пр. н. е. римските завоевания продължили с още по-голяма сила. Римляните водели неспирни войни и в различно време завладели обширни територии от Северна Африка, Балканите и другаде.

Бележитият римски военачалник Гай Юлий Цезар завладял земите на галите в днешна Франция и Белгия и на някои германски племена. Военачалника Помпей водил успешни войни в Мала Азия и в страните от Източното Средиземноморие. Последната голяма държава, която останала независима в района на Средиземно море била Египет. Но и нейният ред дошъл, когато Рим я превзел през 30 г. пр. н. е.