Джовани Бернини

В катедралата „Св. Петър” в Рим внушителните колони са превърнати в огромен реликварий, понеже в една от тях се съхранява част от копието на римския войник Лонгин, пронизало Христос на кръста. Пред една от колоните е поставена изваяната от Бернини фигура на Св. Лонгин Стотник, погледнал нагоре с израз на просветлено изумление. Това е едно от забележителните произведения на бароковото изкуство.

Бернини безспорно е един от най-големите скулптори на всички времена. Тази блестяща натура се развила като творческа личност твърде рано. Още когато е 16 годишен, една негова скулптура бива купена от семейство Боргезе, а едва 20 годишен, той получава поръчка да направи портрет на Папа Павел V Боргезе. През следващите три години Бернини придобива по-голямо умение в обработването на мрамора от който и да било друг скулптор преди, или след него. Неговият „Давид” за разлика от статичния Давид на Микеланджело е уловен в мигновеното извръщане на тялото, а напрегнатият израз на лицето е почти пресилен – фактически това е автопортрет на самия Бернини направил гримаса пред огледало, което уж е държал неговият покровител кардинал Сципионе Боргезе.

Скулптурната група „Аполон и Дафна” е дори още по-необикновен пример, за това как мраморът може да бъде превърнат в нещо струящо и чезнещо, тъй като е представен онзи миг, когато Дафна викаща на помощ баща си, се превръща в лаврово дърво. Скулптурата демонстрира по един жив начин как пръстите и стават на листа. Аполон тъкмо почва да се досеща, че я е загубил и ако можеше да погледне надолу, би видял как красивите и крака се превръщат в дървесен ствол, а пръстите на нозете и – в корени и ластари...

На 26 годишна възраст Бернини е назначен за архитект на катедралата „Св. Петър” и той започва да работи върху бронзовия балдахин над централния олтар на базиликата. Това е едно от виртуозните изпълнения на бароковото изкуство в Европа през XVII век. Любопитното в изграждането на киворият в „Св. Петър” е, че бронзът не достигал, като проблемът бил разрешен чрез една доста драстична мярка: свалили покрива на една от най-прочутите древни сгради в Рим, Пантеона, което дало повод за прочутата фраза: „Онова което варварите не дръзнаха да сторят, бе извършено от Барберини.”

Освен всичко останало Бернини е най-големият художник-сценограф на своето време. Джон Евлин описва как в 1644 г. отишъл в операта в Рим, където Бернини бил нарисувал декорите, изваял статуите, изобретил машините и построил театъра”. Всички тези сценични произведения, които толкова са впечатлявали жителите и гостите на Рим от времето на мускетарите естествено са изчезнали, но представа за това как са могли да изглеждат може да ни даде фонтанът на Бернини, намиращ се на Пиаца Навона в Рим. Казват, че на това място дъха на наблюдателя секвал, а композицията включва египетски обелиск издигнат върху куха скала, около която са застанали четири исполински фигури, символизиращи четирите големи реки в света: Дунав, Нил, Ганг и Ла Плата.

Безспорно една от най-дълбоко внушаващите и вълнуващи творби в европейското изкуство, а именно „Видението на св. Тереза”. В тази статуя Бернини съпреживява с чувствителното си въображение сюблимните мигове, които светицата изживява и описва в своята автобиография, когато ангел с пламтяща стрела пронизва многократно сърцето. Миговете на религиозния екстаз на св. Тереза са толкова живо пресъздадени, че сякаш това което демонстрира статуята се случва в действителност пред очите на съзерцаващите!

Използван източник: "Цивилизацията" на Кенет Кларк