Още през V в. пр. н. е . траките основават тук град под името Берое. Около 107 г. сл. Хр., недалече от Берое, император Марк У. Траян (98 - 117 г.) основал град Улпия Августа Траяна. Той бил вторият по значимост град в провинция Тракия след Филипопол. Разположен върху площ от 500 дка, той е укрепен с мощна крепостна стена. Като град от полисен тип, той се е ползвал със значителна автономия. Градските дела се ръководели от буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От средата на II в. до средата на III в. е сякъл собствени монети.

          През 2-4 в. Августа Траяна развивала широка международна дейност. Известни са контактите й със Спарта, Аквинкум (дн. Будапеща), Сирия и др. Около средата на 4 в. градът се превръща в един от най-активните раннохристиянски центрове на Балканите.
Според известния римски историк от 4 в. Амиан Марцелин, Берое (т.е. Августа Траяна), заедно с Филипопол “красят провинцията Тракия”, а местните жители го наричали “най-блестящ град”.

          През античността градът е посещаван от римските императори Септимий Север (193-211 г.), Каракала (211-217 г.), Диоклециан (293-306 г.) и др., което говори за неговото особено място като административен, стратигически и военно-политически център.
През ІІІ – ІV в. градът е частично разрушен от готите, V в. от хуните а през VІІ в. тук се заселват славяните.

          АНТИЧЕН КОМПЛЕКС ПРИ ЗАПАДНАТА ПОРТА
          Античният форумен комплекс е едно от най-монументалните съоръжения в римския град Августа Траяна. Представлява полукръгъл ПЛОЩАД със запазен постамент на императорска статуя. От север площадът е обрамчен от АМФИТЕАТРАЛЕН АУДИТОРИУМ с девет реда каменни седалки. В горната си част той е увенчан с арковидно оформена колонада. Непосредствено зад аудиториума е разкрита южната фасада на ГРАДСКИТЕ ТЕРМИ на Августа Траяна, строени в средата на ІІ в. върху площ от 7 дка. На запад форумният комплекс е ограничен от КРЕПОСТНИТЕ СТЕНИ на града: вътрешна, построена края на ІІ в., възстановена и удебелена през ІV в. и външна, строена в края на V и началото на VІ в. Античната улица (декуманус) с посока изток - запад пресича каменния площад и завършва при ЗАПАДНАТА ПОРТА на града. Портата е широка 4,20 м. и има три врати - две катаракти (спускащи се) и една двукрила.

          ЮЖНАТА ПОРТА НА АВГУСТА ТРАЯНА
          Южната порта на Августа Траяна е експонирана в сутеренното помещение на офиса на Стопанска инвестиционна банка. Представлява солидно съоръжение в укрепителната система на античния град. В план портата е представлявала квадратна постройка със стена 8 м. Над портата се е извисявала двуетажна кула, която сега не е запазена.

          РИМСКИ ТЕРМИ ПРИ СТАРОЗАГОРСКИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ
          Римските терми при Старозагорските минерални бани са едни от най-големите и най-добре запазените в нашите земи. Разположени са западно от праисторическата селищна могила. Построени са върху площ от около 2500 кв. м. Включват три басейна (за гореща, студена и хладка вода), две съблекални (мъжка и женска), вестибюли и светилище на богините-нимфи (нимфеум). Зидовете са масивно изградени от ломен камък и тухлени пояси с по четири реда тухли в пояс. За спойка е използван бял и червен хоросан. Стените и подовете на басейна са били облицовани с полирани мраморни плочи.